Гледаш ли достатъчно дълго едно нещо, обезателно привикваш към него...

...особено ако няма оттърване от въпросното нещо...

Като се нанасях в стаята си в Студентски град преди около четири месеца силно се надявах на две неща: 1) съквартирантките ми да са нормални и 2) хлебарките да не са безсмъртни. Уви, хлебарките са безсмъртни! И като казвaм безсмъртни...имам предвид безсмъртни! Мина време докато наистина проумея, че единственото нещо, което бих могла да направя, е да им се радвам.=) Спонтанно ме връхлетя , вярно донякъде странна, идея да ги надписвам (не съм измислила все още с какво, но това не ми се вижда голям проблем), да си ги кръщавам, нали се сещате, с имена (с хубави имена!) катоооо...Рангел, Ани,... обезателно ще има и адаши...А защо да го правя ли?! Просто винаги ми е било интересно точно как живеят, къде обичат да се разхождат, имат ли предпочитание към храната или амат всичко, което според тях се яде и имат достъп до него...абе ей такива неща...Та някой път ще покажа точно какво си ппедставям, но първо трябва да спре да ми е гадно да ги пипам. Моите пък и са значително по-малки от тази прелест на снимката. За тези, които не знаят, това да са ти малки хлебарките нe се смята за плюс=) За ваше сведение има и хлеарки-албиноси. За жалост мърдат колкото останалите и снимката не се получи както ми се искаше.